РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЕДНА НОВА МУЗЕЙНА ЕКСПОЗИЦИЯ

 

Когато говорим за ролята на дизайнера–пространствен оформител в изграждането на една нова музейна експозиция, преди всичко трябва да бъдем убедени в необходимостта от неговата намеса.

Още от началото на 60-те до промените през 90-те години на миналия век, пространствени оформители като Сами Биджерано, Петър Гачев, Иван Радев, Димитър Механджийски, Георги Петров, Злати Чалъков и други, са работили в областта на музейните експозиции.

Много от експозициите, оформени от тях, все още, поради липса на средства за тяхното обновление, могат да бъдат видени в различни краища на страната.

Такива са етнографската сбирка в Кръстата казарма във Видин, тези в Историческия музей – Видин, Историческия музей – Хасково, Музея „Земята и хората” – София, Историческия музей – Варна, Музея на Античните мозайки – Девня, Археологическия музей – Несебър, Историческия музей – Благоевград и много други.

Всички те, може би малко наивно изглеждащи сега, респектират с творческото въображение на своите създатели. Недостигът на качествени материали и технологии не са били

1

пречка за реализирането на експозиции, съизмерими със западноевропейските в онези години.

Един бегъл поглед върху съвременните музейни експозиции в Европа може ясно да ни покаже двете доминиращи тенденции във философията на проектирането и изграждането им.

Голяма част от музейните експозиции, които не са реализирани в последните години са организирани в класически сгради, обикновено бивши дворци, кметства и др. Експонатите в тях са подредени в луксозни, с прозрачен гръб витрини.

Основната цел при този вид експозиции е да се запази и подчертае архитектурния стил на сградата, без експонатите да пречат на това. Примери за това са Бритиш мюзиум, Тауър и Виктория Алберт мюзиум в Лондон, Лувъра в Париж, новият Исторически музей в Берлин и др.

Втората тенденция, доминираща в последните години, са атрактивни музейни сбирки, които с различни похвати, като стени боядисани в различни цветове, реконструкции, лабиринтни конфигурации на пространството, ефектно осветление, действащи модели, възстановки, панорами, звукови ефекти и прожекции, се стреми да се получи пълно въздействие, максимално близко до естествената среда на експоната. Този тип експозиции много често приличат на сценографски решения, с много драматизъм и атмосфера от съответната епоха.

Почти винаги, те се съпътстват от обособени части, оборудвани с дедактически игри за деца, свързани със спецификата на музейната експозиция.

2

Типични примери за това са новите експозиции на Природонаучния и Техническия музеи в Лондон, Националния британски военен музей, „Маритайм мюзиум” /Британския военноморски музей/, Военния музей във Виена, Военния музей в Стокхолм - Швеция и др.

Предизвикващи особен интерес са музеи с модерен интериор, създаден в сгради с друго предназначение преди, или модерни сгради създадени специално с тази цел. Такива примери са Модерн Тейд в Лондон – експониращ модерно изкуство в една бивша топлоцентрала, Гугенхайм в Ню Иорк, със своята модерна архитектура, Музея на холкоста в Берлин – бункер от бетон, Гар Д’Орсе в Париж. – бивша ж.п. гара. В тези музеи средата е максимално изчистена, като експонатите са оставени да говорят за себе си сами.

Друг вид музеи, са така наречените панорами, където се набляга на моментното възприятие на определено историческо събитие, обикновено военна битка. Там посетителят се поставя в максимално реална среда, едва ли не като участник. На заден план се разполага графична панорама, а на преден план в обем са експонирани манекени в унифрми със съответно бойно снаражение. Всичко това е потопено в звукови ефекти и светлина. Примери за това са Плевенската панорама, битката при Ватерло, в Белгия, Бородинската битка в Москва.

Съществуват и така наречените къщи-музеи и музеи, експониращи дворцов или представителен интериор, настанен в естествена среда. На тях няма да се спираме сега.

Ето как стоят нещата в нашата страна. Било поради недостиг на средства, било поради липса на информация и разбиране, при изграждането на нови експозиции или при подновяването на стари не се търси намесата на дизайнера–

3

пространствен оформител, или, ако се потърси, то вече е твърде късно и повечето от отделените средства за изграждането на експозицията са изхарчени за оборудване и други материали, без да е постигнат желаният резултат.

Много често самата експозиция се възприема като нещо суховато, като място, в което се събират някакви експонати и единствената роля на зрителя е да мине покрай тях и регистрира тяхното присъствие.

В други случаи, в музеи проектирани професионално, без да се зачитат авторските права на проектантите им, се намесват непрофесионалисти в художествената област, които в стремеж за собствена изява, като автори нарушават общия замисъл и развалят цялостното впечетление.

Изграждането на една музейна експозиция е сложен процес, при който музейните специалисти съвместно с дизайнера-пространствен оформител, организират среда за излагане на музейните експонати, като същевременно с помощни средства – фотоси, възстановки, текстове, карти, схеми и други, дообясняват събитията, процесите или естествената среда на експонатите.

Проектирането на интериора на един музей е труден и продължителен процес, при който често се налага сгради с друго предназначение да бъдат адаптирани, което от своя страна поражда проблеми, за решаването на които е нужен професионализъм, висока обща култура и познания в областта на историята.

Имайки предвид, че една експозиция живее, т.е. тя би трябвало да се допълва и обогатява непрекъснато, пространственото решение е необходимо да бъде изградено на

4

модулна основа, така че промяната на елементи от него да не нарушава общия му вид.

От всичко това е видно, че вносът на едно оборудване, колкото и качествено да е то, не е достатъчно за организирането на една постоянна експозиция. Още повече, че не винаги са нужни скъпоструващи бронирани и климатизирани витринни съоръжения. В много от случаите витринните пространства могат да бъдат изградени от материалите, от които се гради цялата експозиция, което освен че създава единство в решението, е световна тенденция през последните години. Когато е необходимо, тези пространства могат да бъдат защитени срещу посегателства, прах или други външни влияния. Всичко това би освободило средства, които, насочени в други посоки, като аудиовизуални системи например, би подпомогнало по-пълното възприятие.

Изграждането на обемно-пространствената среда в една експозиция е нещо изключително важно. Музейният специалист предоставя експонатите и всички други материали в своята хронологична последователност, в така наречения „тематичен план”, а дизайнерът-пространствен оформител е този, който съвместно с него естетически оформя пространството и създава графичния вид на визуалната информация.

Когато се гради една нова експозиция, независимо от областта, в която е тя, освен експонирането на фактическия материал, което е основно, са необходими допълнителни разяснения за посетителя. Те не само ще насочат интереса му към експоната, но и ще му дадат възможност да се ориентира в събитията, свързани с него, тяхната хронолгия или естествената му среда.

5

Отделянето на съответните раздели на експозиция е необходим обемно-пространствен похват. То може да бъде постигнато цветово или чрез архитектоничното организиране на пространството.

Създаването на така наречения „експозиционен пояс” е важно с цел възприемането на фактическия материал в хронология. Умелото редуване на експонати във витрини с обяснителни текстове, карти, схеми и снимки, ще поведе посетителя в съответствие с ходовата линия на експозицията. Създаването на фотопанорами и възстановки подпомага реалното възприятие на експоната както като среда, в която е намерен, така и като време на неговото съществуване. Фотоувеличенията на документи, архивни снимки, разкопки или друг автентичен изобразителен материал са особено подходящи като фон за експонатите.

Текстовете – водещи, обяснителни, текстове експонати или анотации, е необходимо да бъдат комуникативни, разграничени според вида им, с цвят, размер или друга характеристика на шрифта. Избягването на дълги текстове с излишни обяснения е гаранция за това те да бъдат прочетени. Резюме от текстовете на поне един от общоприетите езици е задължително да фигурира, ако не в самата експозиция, то в обяснителен материал, раздаван на входа на експозицията или посредством индивидуални аудио системи.

Картите, както и схемите, е необходимо да бъдат в една тоналност с експозицията и в един графичен стил (с изключение на картите експонати).

Помощният материал за подреждане на експонатите във витрините или извън тях, така нареченият реквизит, не трябва да се налага. Според съвременните тенденции е за предпочитане те да бъдат от естествени материали. Платове от

6

типа на канавацата в естествени земни цветове, както и посипки с пясък и глина, са особено подходящи при експониране на археолгия, военни сбирки и други.

Поставянето на експонати отделно от другите в самостоятелни витрини или подиуми подчертава тяхната значимост. Тук особено важно е насоченото осветление в общо приглушената среда.

Самото осветление на експозицията е добре да се реши, като изцяло се елиминира външната светлина. Общият светлинен фон трябва да бъде мек, дифузен, в топла гама. Насочените светлинни източници, разположени на така наречените щромшини (изключително удобни при подреждането на осветлението), са с повече или по-малка насоченост на светлината, според вида на експоната. Осветяването на експонатите във витрините задължително е зад стъкло, с цел да се избегнат отраженията.

За да се постигне всичко това, решаваща е съвместната дейност на пространствения оформител с музейния специалист. Работата им заедно, както в подготовката на тематичното задание, така и при изработката на художествения проект, е задължителна.

Подробното тематично задание, подкрепено със заснети експонати и работни копия на фактическия материал, както и проект с реално заснети експонати и фактически материал, са гаранция за безпроблемното и качествено решение на експозицията.

Накрая бих споделил, че привличането на дизайнер- специалист в музейното дело не само би направило една нова екзпозиция атрактивна, но би спестило и без това трудно подсигуримите средства за реализиране на начинанието.

7

Място за ежегодна среща на музейните специалисти в Европа е Европейският музеен форум към Съвета на Европа, където, съпоставяйки новоизградените музейни експозиции може да се получи реална представа и признание за свършената работа.

Напоследък и у нас има опити за създаване на съвременни музейни експозиции, като Националният исторически музей в Бояна, Националния военноисторически музей в София, Музея на художествените занаяти в Троян, Историческите музеи в Разград и Кюстендил и др.

Като финал не мога да не спомена голямото признание за българския музеен дизайн, поканата отправена към български специалисти - музейни оформители, за проектиране на нова експозиция на турския военноисторически музей в Истанбул.