До г-жа Йорданка Фандъкова

Кмет на Столична община

До г-н Вежди Рашидов

Министър на културата

До акад. Стефан Воденичаров

Председател на БАН

До д-р Надежда Кирова

Директор на Общински културен институт

„Музей за история на София”

До Българска Национална Телевизия

Денят започва с култура

До Българско Национално Радио

Програма Хоризонт

ОТВОРЕНО ПИСМО

Относно предстоящото откриване на постоянната експозиция на Музея за история на София в реставрираната и адаптирана сграда на бившата Общинска минерална баня, както и във връзка с проведена и в процес на обжалване, открита процедура за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител за художествено пространствено оформление, доставка и монтаж на музейно оборудване и създаване на мултимедийни и интерактивни продукти за постоянната експозиция на Музея за история на София


 

Уважаеми Господа,

Предвид значимостта на проведената процедура си позволявам да изразя своето становище относно работата на назначената със заповед на директора на ОКИ „Музей за история на София, работна група със задача „да изготви концепции, тематична структура и тематико-експозиционен план на постоянната експозиция на Музея за история на София”.

Считам, че в предоставените на участниците в процедурата тематико експозиционни планове липсва общ прочит на историята на София, не се разгръща пълен хронологичен разказ, като основно се набляга на тематични акценти, без да се прави естествена връзка между отделните периоди от историята на града.

Доминират бутафорията и прожекциите, наречени "виртуални средства", което според мен не е подходящо при наличието на толкова много автентичен материал, който посетителите на музея могат да докоснат и усетят.

Отделено е излишно много пространство в експозицията на теми, като „Наследство на древността” и „Силата на духа”, теми, подробно разработени в експозициите на Националния исторически музей, Археологическия музей и „Ларгото”, както и иконната сбирка в криптата на катедралния храм св. Ал. Невски. Не е взето предвид обстоятелството, че голяма част от предлаганите за експониране икони, не са собственост на Музея на София и рано или късно ще бъдат върнати на притежателите им .

Световна практика при изграждането на музейни експозиции от такъв характер е относителното изравняване на обема от представените експонати в отделните периоди независимо от наличните запаси във фондохранилищата. Това се прави с цел да бъде избегната възможността от подценяване на отделен исторически период. Тук това не е спазено, едни зали са претъпкани с артефакти, други са оставени почти празни, като се разчита изцяло на виртуални средства, които не могат да заменят автентичния експонат и неговото въздействие върху зрителя.

Като говорим за отсъствие на последователност в експонирането на историята на града, умишлено или не, са пропуснати важни теми, като: обесването на Левски, обявяването на София за столица през 1879 г. от учредителното народно събрание в Търново, спечеленият от италианския скулптор Арнолдо Дзоки конкурс за конна статуя на „Цар Освободител” проведен през 1901 – 1907 г., планът „Мусман”, който превръща София в европейски град и последвалите бомбардировки, които коренно го преобразяват, изчезналата улица „Търговска”, с атмосферата си и построените в тази зона след войната култови административни сгради. Никъде не се споменават храбрите български пилоти, бранители на София.

Липсва хотел България – един от видните символи на столицата, свидетел на значими събития от първата половина на миналия век. Няма я „Княжевската градина” преди построяването на паметника на Съветската армия, няма го горянското движение, като основна причина за построяване на монумента.

Няма я легендарната Софийска гара, със своя часовник, място за срещи на поколения софиянци. Не се виждат и парните локомотиви, които царят е обичал да кара.

Къде са разрушените мемориални стени издигнати в чест на загиналите български войници от Първа софийска пехотна дивизия известна като „желязната”. Умишлено ли е пропуснат атентатът в черквата Света Неделя, най-тежкия по онова време атентат, не само в България, но и в света. Къде е „писателското кафене” от ъгъла на Раковска и Царя, разрушено в началото на седемдесетте години на 20-ти век.

Няма я и софийската бохема, няма го Сашо Сладура, свирил в хотел България след войната, нелепо загинал в лагера на смъртта близо до Ловеч. Няма ги художниците, писателите, актьорите, архитектите, които със своите сгради превръщат София в модерен европейски град.

Тук е мястото да спомена и отсъствието на една особено важна тема от софийската история: достойният българин Димитър Пешев, който като подпредседател на 25-то обикновено народно събрание спасява от депортиране повече от 50 хиляди български евреи, за благодарност съден от така наречения „народен съд” и умрял в забвение. Никъде в експозицията не са намерили място софийските граждани от български и полски произход от така наречената група „Б”, спасили повече от 10 000 човешки същества от ужасите на нацизма, част от които, разкрити от Гестапо, сами загиват в лагерите на смъртта.

Няма го и легендарния Захарчук, създател на софийската пожарна команда.

Умишлено, или не са неглижирани личности, като Стефан Стамболов, софийски кметове, като инж. Иван Иванов създател на рилския водопровод, за благодарност осъден от „народния съд”, извикан по-късно, вече като затворник, да стане хидроинженер на язовир „Искър”.

В името на истината, която е необходимо да бъде известна на поколенията българи, така както германците не си позволяват да крият мрачните страни от своята история, в постоянната експозиция на музея на София е необходимо да намерят своето място „Народният съд” с последвалото изпълнение на смъртните присъди, удостоверяването на смъртта на убитите от един от осъдените – проф. д-р Станишев, оставен последен да бъде разстрелян. Няма ги и репресиите, последвали след преврата от 1944г.

Уважаеми Господа, има събития от историята на един град, които не могат и не трябва да бъдат пропуснати. В противен случай ще станем свидетели на един процес, който за съжаление вече се забелязва: забравата на историята, води до забрава на корените, а забравата на корените ще доведе до изчезването ни като нация.

Ето защо считам за задължително прекратяването на обявената процедура за избор на изпълнител на художествено пространственото оформление на постоянната експозиция на музея на София и обявяването на конкурс за изготвянето на ново, пълноценно тематично задание. След одобряването му от компетентните органи и обществеността, да бъде обявена обществена поръчка за изготвянето на идеен и работен проект на експозицията. Едва сред това при равни условия, при наличието на готов проект и тематичен план, да бъде обявена процедура за доставка на елементите необходими за изграждането на интериора на музейните зали.

Музеят за история на София, чака своя дом вече повече от 40 години, нека едно забавяне на откриването му с още примерно година, не бъде причина за окепазяването му, както биха казали старите софиянци.

Димитър Гачев

Художник - участвал в проектирането и изграждането на повече от 30 музейни експозиции в страната и чужбина, между които: „Националния Исторически музей”, „Националния Военно-исторически музей”, „Националния военноморски музей”- Варна

Автор на историческите записки: „Животът е един и заслужава да се изживее, дори от любопитство”, преводът на английски език, намерил място в престижни библиотеки, като: Конгресната библиотека на САЩ, библиотеката на Йелския университет и др.